поизтъчели

Речник на българския език

1. поизтъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизтъчели е производна форма на поизтъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизтъчели е производна форма на поизтъка (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).