поизтъчало

Речник на българския език

1. поизтъчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтъчало е производна форма на поизтъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтъчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтъчало е производна форма на поизтъка (мин. деят. несв. прич. ср. р.).