поизтъчал

Речник на българския език

1. поизтъчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтъчал е производна форма на поизтъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтъчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтъчал е производна форма на поизтъка (мин. деят. несв. прич. м. р.).