поизтърсил

Речник на българския език

1. поизтърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтърсил е производна форма на поизтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтърсил е производна форма на поизтърся (мин. деят. св. прич. м. р.).