поизтъркваха

Речник на българския език

1. поизтъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизтъркваха е производна форма на поизтърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поизтъркваха е производна форма на поизтърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).