поизтърквах

Речник на българския език

1. поизтърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поизтърквах е производна форма на поизтърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поизтърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поизтърквах е производна форма на поизтърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).