поизтърквало

Речник на българския език

1. поизтърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтърквало е производна форма на поизтърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтърквало е производна форма на поизтърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизтърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтърквало е производна форма на поизтърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизтърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтърквало е производна форма на поизтърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).