поизтъняло е

Речник на българския език

1. поизтъняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтъняло е е производна форма на поизтъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтъняло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтъняло е е производна форма на поизтънея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизтъняло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтъняло е е производна форма на поизтънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).