поизтънил е

Речник на българския език

1. поизтънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтънил е е производна форма на поизтъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтънил е е производна форма на поизтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).