поизтъкало

Речник на българския език

1. поизтъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтъкало е производна форма на поизтъка (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтъкало е производна форма на поизтъка (мин. деят. св. прич. ср. р.).