поизтупвал

Речник на българския език

1. поизтупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтупвал е производна форма на поизтупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтупвал е производна форма на поизтупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтупвал е производна форма на поизтупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизтупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтупвал е производна форма на поизтупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).