поизтупах

Речник на българския език

1. поизтупах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поизтупах е производна форма на поизтупам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поизтупах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поизтупах е производна форма на поизтупам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).