поизтупал съм

Речник на българския език

1. поизтупал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизтупал съм е производна форма на поизтупам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтупал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизтупал съм е производна форма на поизтупам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтупал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизтупал съм е производна форма на поизтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).