поизтупал си

Речник на българския език

1. поизтупал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизтупал си е производна форма на поизтупам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтупал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизтупал си е производна форма на поизтупам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтупал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизтупал си е производна форма на поизтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).