поизтупало е

Речник на българския език

1. поизтупало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтупало е е производна форма на поизтупам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтупало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтупало е е производна форма на поизтупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизтупало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтупало е е производна форма на поизтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).