поизтръскали

Речник на българския език

1. поизтръскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизтръскали е производна форма на поизтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтръскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизтръскали е производна форма на поизтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизтръскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизтръскали е производна форма на поизтръскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизтръскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизтръскали е производна форма на поизтръскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).