поизтръскал

Речник на българския език

1. поизтръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтръскал е производна форма на поизтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтръскал е производна форма на поизтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтръскал е производна форма на поизтръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизтръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтръскал е производна форма на поизтръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).