поизтрило

Речник на българския език

1. поизтрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтрило е производна форма на поизтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтрило е производна форма на поизтрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).