поизтощяло

Речник на българския език

1. поизтощяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтощяло е производна форма на поизтощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтощяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтощяло е производна форма на поизтощя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).