поизтощил си

Речник на българския език

1. поизтощил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизтощил си е производна форма на поизтощя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтощил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизтощил си е производна форма на поизтощя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).