поизтощил е

Речник на българския език

1. поизтощил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтощил е е производна форма на поизтощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтощил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтощил е е производна форма на поизтощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).