поизтощило

Речник на българския език

1. поизтощило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтощило е производна форма на поизтощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтощило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтощило е производна форма на поизтощя (мин. деят. св. прич. ср. р.).