поизтощели

Речник на българския език

1. поизтощели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизтощели е производна форма на поизтощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтощели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизтощели е производна форма на поизтощя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).