поизточил си

Речник на българския език

1. поизточил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизточил си е производна форма на поизточа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизточил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизточил си е производна форма на поизточа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).