поизточил е

Речник на българския език

1. поизточил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизточил е е производна форма на поизточа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизточил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизточил е е производна форма на поизточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).