поизточило е

Речник на българския език

1. поизточило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизточило е е производна форма на поизточа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизточило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизточило е е производна форма на поизточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).