поизточило
1.
поизточило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
поизточило
е производна форма
на поизточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
поизточило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
поизточило
е производна форма
на поизточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).