поизточили

Речник на българския език

1. поизточили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизточили е производна форма на поизточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизточили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизточили е производна форма на поизточа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).