поизточил
1.
поизточил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизточил
е производна форма
на поизточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизточил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизточил
е производна форма
на поизточа (мин. деят. св. прич. м. р.).