поизточи

Речник на българския език

1. поизточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизточи е производна форма на поизточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизточи е производна форма на поизточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизточи е производна форма на поизточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизточи — повелително наклонение, ед. ч.

поизточи е производна форма на поизточа (повелително наклонение, ед. ч.).