поизточело

Речник на българския език

1. поизточело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизточело е производна форма на поизточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизточело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизточело е производна форма на поизточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).