поизточвал

Речник на българския език

1. поизточвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизточвал е производна форма на поизточвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизточвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизточвал е производна форма на поизточвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизточвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизточвал е производна форма на поизточвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизточвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизточвал е производна форма на поизточвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).