поизтегнел

Речник на българския език

1. поизтегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтегнел е производна форма на поизтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтегнел е производна форма на поизтегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).