поизтегнало е

Речник на българския език

1. поизтегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтегнало е е производна форма на поизтегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтегнало е е производна форма на поизтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).