поизтеглил е

Речник на българския език

1. поизтеглил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтеглил е е производна форма на поизтегля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтеглил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтеглил е е производна форма на поизтегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).