поизтеглил

Речник на българския език

1. поизтеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтеглил е производна форма на поизтегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтеглил е производна форма на поизтегля (мин. деят. св. прич. м. р.).