поизсякъл

Речник на българския език

1. поизсякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсякъл е производна форма на поизсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

поизсякъл е производна форма на поизсека (мин. деят. св. прич. м. р.).