поизсякло

Речник на българския език

1. поизсякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизсякло е производна форма на поизсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизсякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизсякло е производна форма на поизсека (мин. деят. св. прич. ср. р.).