поизсъхвало

Речник на българския език

1. поизсъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизсъхвало е производна форма на поизсъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизсъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизсъхвало е производна форма на поизсъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизсъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизсъхвало е производна форма на поизсъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизсъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизсъхвало е производна форма на поизсъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).