поизсушил е

Речник на българския език

1. поизсушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсушил е е производна форма на поизсуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсушил е е производна форма на поизсуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).