поизсушило

Речник на българския език

1. поизсушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизсушило е производна форма на поизсуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизсушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизсушило е производна форма на поизсуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).