поизсушил

Речник на българския език

1. поизсушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсушил е производна форма на поизсуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсушил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизсушил е производна форма на поизсуша (мин. деят. св. прич. м. р.).