поизстържели

Речник на българския език

1. поизстържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизстържели е производна форма на поизстържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизстържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизстържели е производна форма на поизстържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).