поизстудявал си

Речник на българския език

1. поизстудявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстудявал си е производна форма на поизстудявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстудявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстудявал си е производна форма на поизстудявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизстудявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстудявал си е производна форма на поизстудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).