поизстудил си

Речник на българския език

1. поизстудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстудил си е производна форма на поизстудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстудил си е производна форма на поизстудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).