поизстудило

Речник на българския език

1. поизстудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизстудило е производна форма на поизстудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизстудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизстудило е производна форма на поизстудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).