поизстискал е

Речник на българския език

1. поизстискал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстискал е е производна форма на поизстискам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстискал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстискал е е производна форма на поизстискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизстискал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстискал е е производна форма на поизстискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).