поизстискало

Речник на българския език

1. поизстискало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизстискало е производна форма на поизстискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизстискало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизстискало е производна форма на поизстискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизстискало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизстискало е производна форма на поизстискам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизстискало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизстискало е производна форма на поизстискам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).