поизстискали

Речник на българския език

1. поизстискали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизстискали е производна форма на поизстискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизстискали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизстискали е производна форма на поизстискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизстискали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизстискали е производна форма на поизстискам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизстискали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизстискали е производна форма на поизстискам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).