поизстивах

Речник на българския език

1. поизстивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поизстивах е производна форма на поизстивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поизстивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поизстивах е производна форма на поизстивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).